- На практика този съвет подпомага дейността по изпълнение на националната програма да бъдат информирани учителите, родителите и момичетата, които подлежат на имунизация. Само така ще се постигнат по-високи резултати. От друга страна, разпространяваме и информационни материали, обучаваме ученици, които пък да обучават връстниците си. Въобще въздействаме на всички нива.
- А има ли интерес от страна на родителите?
- Има интерес, но мненията са противоречиви. В интернет на ваксината се преписаха какви ли не послания, че водела до стерилитет, че била експеримент, че убивала момичетата и какво ли не още. Всеки си пише каквото си иска, без тези твърдения да почиват на някакви изследвания или проучвания. А истината е, че процентът на защита от папиломния вирус е много висок. Имуногенността е над 90 %. Затова аз бих посъветвала родителите да не се колебаят, това е един много добър шанс. Тази програма е първата в страната за профилактика на онкологично заболяване. Статистиката показва, че всеки ден в България от рак на маточната шийка умира по една жена, а други три се разболяват. Заболяването е на второ място след рака на гърдата. Ако през 1981 г. заболеваемостта е била 10 на 100 000 жени, през 2007 г. вече е 28 на 100 000 жени. Годишно се разболяват по 1100 жени, а 350 – 400 умират. Лошото е, че когато са налице симптомите, вече е късно за лечение. Ракът на маточната шийка се развива, без да дава външни прояви. Жената се чувства добре дълго време, докато разбере, че има рак.
- Защо имунизациите се правят точно на 12-годишни момичета?
- Счита се, че на тази възраст момичетата още не водят полов живот и не са се срещнали с папиломния вирус. Затова тогава се прави имунизация, която изгражда най-добра защита. Но това не означава, че жените над 25 години няма да имат полза от ваксината. Очакването за превантивен ефект от нея обаче намалява с напредване на възрастта поради риска жената да е била в контакт с вируса и той да е оказал своето онкогенно въздействие. Затова е препоръчително преди имунизацията тази жена да отиде на гинеколог и да се направи цитонамазка. При положителен резултат започва лечение. Ваксинацията може да се направи успоредно с това лечение, тъй като ваксината не повлиява на самоочистването на вируса.
- А каква е точно ролята на човешкия папиломен вирус като причинител на цервикалния карцином?
- Досега са известни над 100 типа на папиломния вирус, които причиняват различни доброкачествени и ракови заболявания на кожата и лигавиците. 40 типа от тях са свързани с инфекции в гениталната област. Например онкогенните типа 6 и 11 причиняват доброкачествени брадавици и леки изменения на цервикалния епител. Други 15 типа са свързани с рака на маточната шийка. От тях най-голям дял имат типовете 16 и 18. Те причиняват 72 процента от цервикалния рак. Следват ги номерата 45, 33 и 5. Или тези пет типа на папилома са свързани с около 80 процента от рака на шийката на матката.
- А има ли допълнителни рискови фактори, които да допринесат за развитие на този вид рак?
- Да, има, това са тютюнопушенето, многото раждания, по-високата възраст, продължителната употреба на противозачатъчни средства, съпровождаща инфекция с хламидии и херпес симплекс. Но гениталната папиломна инфекция се приема за най-честата полово предавана вирусна зараза с висока поразеност сред сексуално активните жени и над 80 процента пожизнен риск от заразяване. На практика почти всяка жена прекарва една или повече папиломни инфекции, обикновено скоро след началото на сексуалния живот. Този риск нараства при повече партньори. Интересното е, че за широкото разпространение на вируса допринасят и особеностите му да остава скрит от имунната система на тялото. Това означава, че първичната инфекция с вируса не изгражда стабилен имунитет и жената не е предпазена от повторно заразяване с папиломата. Така през целия живот рискът от ново заразяване остава.
- Може ли тази вирусна инфекция да премине от само себе си?
- Може, дори не остават цитологични промени и клинична симптоматика. Около 20 процента от случаите обаче инфекцията не завършва със спонтанно оздравяване, а напредва бавно и сигурно към инвазивен карцином. Това става за 20-30 години, ако няма лечение. Тъй като честотата на папиломните инфекции е най-висока между 16 и 20 г., най-засегнати от рака са жените над 40 години. Много рядко се наблюдават случаи на заболяването преди 30-годишна възраст.
- Наследствено заболяване ли е ракът на маточната шийка?
- Не е наследствено заболяване. Всяка активно сексуална жена е изложена на риск от заразяване с папилома вирус.
- А има ли някаква връзка между рака на шийката и този на гърдата?
- Не са известни данни за това.
- Може ли да се постави ваксина при жени с положителен тест за папиломен вирус 16 и 18-и тип?
- Наличието на тези два типа вируси не означава, че жената е болна от рак, защото в 80 процента от случаите се наблюдава самоочистване. Може да се постави ваксина, тъй като тя не повлиява на хода на самоочистването, нито пък за евентуално развитие на рака.
- Възможно ли е жената да се зарази с няколко типа на папиломата?
- Да, възможна е такава инфекция от микс на различни типове.
- Тогава необходима ли е реваксинация за по-голяма сигурност и предпазване от вируса?
- Засега клиничните проучвания са показали, че няма нужда от реваксинация. Ваксината осигурява протекция на 9 години срещу преканцерозни изменения на шийката на матката. Правят се различни математически модели и прогнози и се оказва, че в следващите 20 години има задържане на нивото на антителата.
- Защо точно три дози се използват за имунизацията?
- Смята се, че така се осигурява най-добрата защита срещу папиломния вирус. Те трябва да се приложат в рамките на 1 година. Втората доза може да се приложи между 1 и 2,5 месеца след първата, а третата – между 5 и 12 месеца.
- Може ли да се направи ваксина едновременно с другите имунизации по задължителния календар?
- Да, може с комбинираната ваксина против дифтерит, тетанус и коклюш, а също и против хепатит В.
- Има ли икономическа оценка, колко би спестила страната ни, ако едно момиче бъде ваксинирано против папилома вирус, а не да се разболее после и да бъде лекувано?
- Има такъв анализ и той показва, че цената на един спасен живот на ваксинирана жена в България е 62 573 лв. Тук влизат имунизацията, вторичният скрининг и лечението на откритите случаи. От преждевременната смърт на същата жена на 42-годишна възраст обаче страната ни би загубила най-малко 288 000 лв.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. архив