Някои родители са загрижени, че ваксините може да причиняват аутизъм. Техните опасения се основават на три неща: комбинираната ваксина срещу морбили, паротит и рубеола (MMR); тимерозал – консервант, съдържащ живак, който в миналото се е използвал в няколко ваксини; и мнението, че бебетата получават твърде много ваксини на твърде ранен етап.

Какви са симптомите на аутизма?

Симптомите на аутизма, който обикновено се проявява през първите няколко години от живота на детето, включват трудности с поведението, социалните умения и комуникацията. По-конкретно децата с аутизъм може да се затрудняват да взаимодействат социално с родителите, братята и сестрите си, както и с други хора, да посрещат враждебно промените и да имат нужда от установена рутина. Te обичат повтарящите се действия като пляскане с ръце или люлеене, демонстрират ангажираност с различни дейности или играчки и страдат от повишена чувствителност към шум и звуци. Спектърът на аутистичните разстройства варира както по отношение на вида, така и по отношение на сериозността на симптомите, така че е възможно две деца, болни от аутизъм, да се държат по различен начин.

Какви са причините за поява на аутизъм?

Конкретната причина или причини за появата на аутизъм при децата не са известни. Но едно е ясно: нарушенията от аутистичния спектър са генетично заложени. Изследователите са стигнали до този извод с изучаването на близнаци. Те открили, че когато един от еднояйчните близнаци страда от аутизъм, шансът и вторият близнак да е аутист е по-голям от 90%. Но когато един от двуяйчните близнаци страда от аутизъм, шансът и вторият близнак да е аутист е по-малък от 10%. Тъй като еднояйчните близнаци имат еднакви гени, а двуяйчните – не, тези изследвания доказват генетичната основа на аутизма. Неотдавна учените успешно идентифицираха някои от конкретните гени, които причиняват аутизъм.

Някои родители смятат, че и факторите на околната среда – в смисъл на всичко, което не е гени – могат да предизвикват появата на аутизъм. Това е възможно. Например учените са открили, че талидомидът (вид успокоително) може да предизвиква аутизъм, ако се използва по време на ранната бременност. Също така ако бременните жени се заразят с вируса на рубеолата (дребната шарка) по време на ранната бременност, има по-голям риск бебетата им да страдат от аутизъм.

Ваксината MMR причинява ли аутизъм?

Не. През 1998 г. британски изследовател на име Андрю Уейкфийлд [Andrew Wakefield] изказва съмнения, че е възможно ваксината MMR да предизвиква аутизъм. Той съобщава в медицинското списание The Lancet за осем деца, които са развили аутизъм и са получили чревни проблеми скоро след поставянето на ваксина MMR. За да определят дали е основателно подозрението на Уейкфийлд, изследователите извършили серия от проучвания, сравняващи стотици хиляди деца, ваксинирани с MMR, със стотици хиляди други, които никога не са били ваксинирани с нея. Те открили, че рискът от появата на аутизъм е еднакъв за двете групи. Ваксината MMR не причинява аутизъм.
Някои родители се притесняват за безопасността на ваксината MMR и не желаят децата им да бъдат имунизирани. С намаляването на процента на ваксинираните главно във Великобритания и до известна степен в САЩ възникнали огнища на морбили и паротит, които довели до хоспитализации и смъртни случаи. Можело е те да бъдат предотвратени.

Тимерозалът причинява ли аутизъм?

Не. Множество проучвания са доказали, че тимерозалът във ваксините не причинява аутизъм. Тимерозалът е консервант, съдържащ живак, който се използва във ваксините за предотвратяване на контаминацията им. През 1999 г. няколко професионални групи повдигат въпроса тимерозалът да бъде изваден от състава на ваксините като предпазна мярка. За съжаление прибързаното премахване на тимерозала от почти всички ваксини (с изключение на няколко комбинирани срещу грип) наплаши част от родителите. Клиницистите също бяха объркани от препоръката.

След отстраняването на тимерозала бяха проведени няколко изследвания, които да установят дали той причинява аутизъм. Стотици хиляди деца, ваксинирани с препарати, съдържащи тимерозал, бяха сравнени със стотици хиляди други, чиито ваксини не съдържат тимерозал. Резултатите бяха недвусмислени: рискът от появата на аутизъм е еднакъв за двете групи; тимерозалът във ваксините не причинява аутизъм.

Отключва ли се аутизмът при децата, получили твърде много ваксини прекалено рано?

Няколко факта доказват, че е много малко вероятно бебетата да са претоварени с твърде много ваксини прекалено рано.

Първо, преди да получат лиценз, новите ваксини винаги се тестват самостоятелно или в комбинация със съществуващи такива. Тези изпитвания имат за цел да определят дали новите ваксини променят безопасността и ефикасността на съществуващите и обратно – дали съществуващите ваксини имат отрицателно въздействие върху новите. Изпитванията, наречени изпитвания на едновременната употреба, се провеждат всеки път, когато към съществуващия график на ваксинация се добавя нова ваксина.

Второ, въпреки че броят на ваксините се е увеличил значително през миналия век, броят на имунологичните компоненти в тях всъщност е намалял значително. Преди 100 години децата са били ваксинирани само срещу едра шарка. Ваксината срещу едра шарка съдържала около 200 имунологични компонента. Днес с напредъка на протеиновото пречистване и рекомбинантната ДНК технология всичките 14 ваксини, поставяни на малки деца, съдържат едва около 150 имунологични компонента.

Трето, имунологичното предизвикателство от страна на ваксините е минимално, когато го сравним с това, с което бебетата са принудени да се справят всеки ден. Утробата е стерилна среда, в която няма бактерии, вируси, паразити или гъбички. Но когато бебетата я напуснат и заживеят във външния свят, те биват моментално „колонизирани“ от трилиони бактерии, които се заселват в лигавицата на носа, гърлото, кожата и червата. Всяка бактерия съдържа между 2000 и 6000 имунологични компонента. И бебетата често произвеждат имунен отговор към тези бактерии, за да предотвратят проникването им в кръвта и причиняването на вреди. Предизвикателството от страна на ваксините е минимално, като го сравним с това на околната среда.

Четвърто, децата имат огромен потенциал да отговарят на имунологични предизвикателства. Сусуму Тонегава, молекулярен биолог, който спечели Нобелова награда за работата си, доказа, че хората могат да произведат между 1 млрд. и 100 млрд. различни видове антитела. Като се има предвид броят на имунологичните компоненти, съдържащи се в съвременните ваксини, една консервативна преценка би доказала, че бебетата имат способността да отговорят на около 100 000 различни ваксини едновременно. Въпреки че това може да прозвучи като огромен брой, ако отчетем с колко предизвикателства на околната среда бебетата трябва да се справят, може би ще преосмислим първоначалната си преценка.

Ето още един начин да разберем разликата в мащаба между имунологични предизвикателства от страна на ваксините и тези от околната среда. Количеството на бактериите, които живеят на телесните повърхности, се измерва в грамове (грам е теглото на около една пета от една чаена лъжичка вода). Количеството на имунологичните компоненти, съдържащи се във ваксините, се измерва в микрограми или нанограми (милионни или
милиардни от грама).

Изпитванията, които показват, че нито ваксината MMR, нито тимерозалът причиняват аутизъм, достатъчно чувствителни ли са, за да засекат проблема при малък брой на децата?

Изпитванията, които показват, че нито ваксината MMR, нито тимерозалът причиняват аутизъм, се наричат епидемиологични проучвания и са много чувствителни. Така напр. епидемиологичните проучвания са показали, че ваксината срещу грип (свински грип), използвана в САЩ през 1976 г., причинява вид парализа, наречена синдром на Гилен-Баре, при един на всеки 100 000 реципиенти. Около 1 на всеки 100 деца в САЩ е с диагноза разстройство от аутистичния спектър. Дори ако ваксините причиняват аутизъм само при 1% от децата, страдащи от аутизъм, проблемът е щял лесно да бъде засечен при епидемиологични проучвания.
Всички доказателства сочат, че ваксините не водят до аутизъм, така че забавяне или пропускане на ваксини няма да намали риска от него. Те само биха удължили периода отвреме, през който децата са изложени на риск от прихващане на болести, предотвратими с ваксини.