Д-р Ангел Кунчев е роден на 19 октомври 1959 г. От 20 години работи в областта на надзора на заразните болести. Завършил е Медицинския институт в Пловдив през 1985 г. След дипломирането си започва работа в отдел "Противоепидемичен контрол" в ХЕИ-Хасково. От 2001 г. преминава на работа в същия отдел на Министерството на здравеопазването.

Понастоящем е главен държавен здравен инспектор на България.    - Д-р Кунчев, отбелязваме Европейската имунизационна седмица, чиято цел е да се повиши имунизационния обхват сред населението, посредством мащабна информационна кампания. Какво не знаят хората?   От няколко поредни години по инициатива на Световната здравна организация на Стария континент, а вече и извън него, се организира Европейската имунизационна седмица, която цел е повече медицинска и правдива информация за важността на имунизациите да достигне до хората и най-вече до тези, които са родители, защото те особено много се вълнуват от въпроса трябва ли да ваксинират децата си и срещу кои инфекции и дали това крие някакви рискове.   Ние винаги използваме този повод, за да съберем на едно място представители и на пациентските организации, и на общопрактикуващите лекари, на здравните власти и медиите, така че да можем да обсъдим нещата, които ни вълнуват и проблемите, които възникват в тази насока. И тази година не прави изключение.   Този път се очертаха няколко основни теми, особено свързани с многото и различни агресивни антиваксинални движения, които, използвайки нормалните страхове на населението, заблуждават хората чрез изкривена информация за нежелани ракции и за спрени ваксини. Аз например съм чел невероятни неща – как ваксината срещу рак на маточната шийка е забранена едва ли не в цяла Европа и как убивала жени, а това не е вярно и може много лесно да се провери. Но хората се "връзват". Така че информационната кампания е насочена най-вече към тях.   Тази седмица е повод и да обсъдим някои чисто практически неща, които затрудняват работата най-вече на общопрактикуващите лекари. Затова се борим за промяна в Наредба 15 на Министерството на здравеопазването в частта й за задължителните имунизации на деца. Сегашният начин на прогнозно планиране на децата, подлежащи на ваксиниране през следващата година, води до недостиг на ваксини. Според лекарите, информацията трябва да се получава от базата данни на Националната здравноосигурителна каса. Освен това медиците са длъжни да отчитат всяка седмица направените ваксини, независимо колко далеч се намират от областните градове. Това губи време и е за сметка на останалите пациенти.   Ще направим всичко, което ще улесни работата на личните лекари. Другата стъпка е да облекчим режима за изпълнение на имунизациите за деца над 1 година, като дадем възможност ваксините да се поставят не само в месеца, в който е родено дадено дете, а през цялата година.
Практиката показва, че това е добре, защото например деца, които са родени в летните месеци, могат да бъдат открити по-трудно и е много по-лесно това да се случва в началото на учебната година през септември. Тогава ще се постига по-висок обхват.    - Припомнете ни защо е наистина важно да сме ваксинирани и срещу кои болести най-вече?   В имунизационния календар на България, който вече е много близък до този в развитите европейски държави, се провеждат имунизации срещу 12 основни заразни болести - туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили, епидемичен паротит, рубеола, вирусен хепатит В, бяс, Кримска хеморагична треска и коремен тиф.   Още на първия ден след раждането в родилния дом на бебето се поставят две ваксини – срещу туберкулоза и срещу хепатит В и след това последователно от първия месец започват да се изпълняват и останалите имунизации.   Така до навършването на една година детето вече е получило всички основни ваксини, а оттам нататък вече се правят и необходимите реимунизации. Много е важно да сме имунизирани, защото практиката показва, че макар някои болести да ни се виждат нещо далечно и остаряло, все още възникват какви ли не епидемични взривове навсякъде по света. Не е нужно да се връщаме далеч във времето, за да си припомним някои от тях.   Най-пресен пример е епидемията от морбили у нас, която започна през пролетта на 2009 г. от Източна България и до есента обхвана и други области в страната. Най-засегнати бяха Сливен, Пловдив, Разград, Ямбол и Бургас, имаше и смъртни случаи. Общо заболелите деца бяха над 24 000 и за съжаление 24 от тях починаха. Впоследствие тази епидемия се разпространи към някои други държави в Европа, основно във Франция, Румъния, Италия, Англия. Сега е много висока заболяемостта в Украйна и Грузия.   Така че тези болести не са нещо имагинерно, за което само сме чели по учебниците, а реална заплаха и дори ежедневие за някои страни.    - А как стои въпросът с полиомиелита в бежанските центрове?   Миналата година в Сирия се разрази огнище на детски паралич или т.нар. полиомиелит, заради войната и отслабения имунитет на тамошното население. Знаете, че един немалък поток от заразени бежанци дойде и при нас, заедно с бежанската вълна. Правим всичко възможно да контролираме инфекцията и да не позволяваме тя да се развие и у нас. Ваксината е част от българския имунизационен календар и още в началото на есента имунизирахме всички деца на възраст до 15 години в лагерите в цялата страна.   Рискови обаче са децата в ромските махали, които не са особено защитени. Страшното е не толкова внасянето на инфекцията, а тя ще намери ли неимунизиран преносител. Това е пряко свързано с наличието на неимунизирани сред българското население. Ако бъде внесен какъвто и да е вирус – дали на морбили, на дифтерия, полиомиелит или какъвто и да е друг причинител, той не би могъл да се развие, ако срещне имунизиран контигент. А открие ли неимунизирани, ще засегне страната. Затова е толкова важно ваксините да се поставят навреме и населението да е защитено от тези инфекции.   Иначе опасност от епидемии между търсещите убежище у нас няма. Преди да бъдат настанени хора в бежанските центрове, ние ги изследваме, особено децата под 5-годишна възраст, с оглед на това, ако засечем някакъв вирус, да противидействаме своевременно и да не позволим разпространение на заразата.    - Изостава ли страната ни по отношение на ваксините? Има ли такава, която още да не е стигнала до нас?   Не. Абсолютно актуални сме след последните няколко промени, чрез които бяха въведени многокомпонентните ваксини, както и преминаването от „жива“ към „убита“ полиомиелитна ваксина. Вече изравнихме календара си и на практика почти няма разлика между ваксините, които получават децата в Англия, Германия и Франция например и тези, които получават нашите деца.   Има някои малки разлики, но те са обусловени от различната заболеваемост в различните страни. На места се прави менингококова ваксина, но тези щамове, които тя покрива, не са разпространени в България и няма логика да я въвеждаме. В 7 европейски държави имунизират децата срещу варицела, но е спорен въпросът дали е необходимо да се поставят ваксини за едно сравнително леко заболяване. Точно това е причината, поради която у нас и в останалите страни тя не е масово въведена. Така или иначе тези ваксини са заложени в списъка с препоръчителните препарати в имунизационния календар. Те не са задължителни, но всеки родител, който иска да застрахова детето си, може да се възползва от тях.    - Каква част от българското население е ваксинирана срещу дванадесетте основни инфекции в имунизационния календар?   Водим точна статистика за имунизираните деца и данните сочат, че средно 95-96% от българите са преминали през задължителните ваксини. Това е един нелош процент, дори и на европейско ниво.    - А кое е най-голямото предизвикателство пред неговото изпълнение?   Проблемът при нас е, че те са струпани в определени контингенти – преди всичко сред ромското население, защото то е по-трудно да бъде обхванато от общопрактикуващите лекари. Голяма част от тях не са здравноосигурени, родителите са по-небрежни и не търсят активно лечение, дори и за децата си. Така те не успяват да бъдат ваксинирани.   От другата страна са „хиперинформираните“ интернет-майки по форумите, които разпространяват недоказана и в повечето пъти – лъжлива информация. В резултат на това те решават да не предпазват децата си. Много от тях са привърженици и на естественото имунизиране чрез преболедуване, но то крие огромни рискове. Такива антиваксинални общества са се оформили основни в големите градове. При евентуален внос на опасен вирус в страната, те ще пострадат първи.    - Какъв е процентът на родителите, които отказват децата им да бъдат ваксинирани?   За щастие към настоящия момент техният брой не е голям. Те не надвишават половин – един процент от всички родители и то, както казах, в големите населени места.    - Трябва ли те да бъдат санкционирани по някакъв начин?   Законът е предвидил такива мерки, но не считам, че трябва да разчитаме основно на тях. Вижте, след като е полезно за здравето на детето да бъде имунизирано, след като държавата е отделила достатъчно средства за това, е по-важно ние да убедим родителите, че това е съществен фактор за бъдещето на тяхното дете, а не да прибягваме до насилствени мерки като глоби и прочие. Ако случаят е толкова злокачествен, би могло да се прибегне и до това, но нашата мисия е да се разбере, че това е в интерес на най-малките и на цялата държава.    - Има ли възможност всички ваксини да преминат от задължителен в препоръчителен режим и как това би се отразило на обхвата им?   Тази идея е обсъждана неколкократно. През годините различни неправителствени организации повдигаха темата и дори настояваха ваксините в България да са само препоръчителни. Ако рязко прибегнем до такова действие, това ще доведе до сериозен риск за общественото здраве, обхватът на ваксините значително ще спадне, което пък ще ни накара след 1-2 години да възстановим задължителния им характер, но белята вече ще е станала и заразите ще са покосили много деца и много семейства. Режимът неминуемо ще падне в бъдеще, ние все пак вървим по пътя на развитите страни и вярвам, че с узряването на населението ще дойде момент, когато и незадължителните ваксини ще се провеждат редовно.    - В кои страни вече се е наложила такава практика?   Ситуацията в Европа е шарена. В източната част на континента имунизациите са задължителни по закон. В някои западни страни има определени задължителни ваксини – във Франция, Белгия и Италия например са задължителни само 3-4 основни ваксини, на други места – само полиомиелитната или срещу морбили. Това е въпрос на виждане и по-скоро на зрелостта на общественото.   Дори когато имунизацията не е задължителна, ако хората имат доверие в лекарите и изобщо в цялата система и осъзнават важността на това нещо, се осигурява добро покритие от 97-98 на сто, както е в Холандия и в Англия. Там ваксините не са задължителни, но хората ги правят и имат най-висок обхват.    - Има ли възможност в България да бъде въздаден фонд за обезщетение на деца, пострадали по някакъв начин от ваксини, както е в други 19 държави?   Това е нещо, на което гледаме положително. Фактът, че такова нещо има в 19 страни, 11 от които са европейски, показва, че отделните здравни власти са се ориентирали към една необходима практика. Ваксините са безопасни и до странични ефекти се стига рядко, камо ли те да увредят по някакъв начин детето, но все пак се случват и такива неща. Хубаво е те и техните семейства да бъдат компенсирани.   Друг е въпросът, че има различни схеми, по които да се случва това – дали със средства от държавния бюджет или с отчисления от цената на всяка една доза, чрез които да се формира фонда. Наблюдават се обаче доста злоупотреби при тези модели. Например в САЩ има такива фондове, при които се получава едно сериозно източване на големи суми, чрез неоправдани искове, които изкривяват цялостната картина на всичко това. Трябва да го имаме предвид. Но то не се отнася толкова до лекарите и здравните власти, колкото до самата законодателна власт.   Ако се вземе такова решение, разбра се, фонд може да бъде създаден, само че тук се изисква една много сериозна дискусия по въпроса. Трябва да се очертаят всички плюсове и минуси на системата с участието на юристи, икономисти и родители, за да се разгледа темата от всички страни.

Източник: puls.bg