След 30 години в епидемиологията Пенка Белчилова от РЗИ в Смолян казва: Недопустимо е родители да отказват имунизации   Пенка Белчилова е родена през 1960 година – време, в което не е така стройна профилактиката, както сега. Слабовато дете, за което майка й казва: “Каквото се подаде, те намираше”. На 4 и половина годинки се разболява от коклюш. Преживява го много тежко и мъчително. Приемат я в болницата на Панагюрище. През онова време родители не се допускат като придружители. Децата са сами.   „Майка и татко стояха пред отделението и плачеха, а аз от прозореца ги гледах и плачех. Помня белите легълца с метални пръчки. Хващах се за тях и започваше една неистова кашлица, докато паднех и виждах глобусите на тавана. Такава зверска кашлица и безпомощност на никого не пожелавам, особено на деца. А сега има ваксина”, разказва Белчилова, която е инспектор в отдел „Противоепидемичен контрол“ на Регионалната здравна инспекция – Смолян.   Родният й град явно е бил поразен от полиомиелит през 1956 г. „Едно съседско момиче е с лице на богиня, но детски паралич го покосява още като бебе. Цялата й дясна половина е безжизнена. Движеше се трудно. Не можеше да се облече без майка си. А сега майка й е починала и в момента е тежка картина. Много умно, много способно дете, но… Доста хора в България са останали парализирани от детска възраст. А сега това заболяване е предотвратимо”, заявява инспекторката. И е недопустимо родителите да отказват имунизации.   След толкова страдания в детската й възраст, явно съдбата й е решила да се бори за здравето на другите. Животът я отвежда в Института за здравни кадри в София. Там разбира, че е попаднала точно там, където е мястото й. Епидемиологията се оказва нейна съдба. От тогава прегръща здраво имунопрофилактиката.   В Смолян идва 20-годишна по разпределение през 1981 г. Знаела само, че я пращат в най-дългия град. Без да познава никого. С една чанта багаж. След две запитвания на случайно срещнати хора попада в „един невероятен колектив на ХЕИ-то и 30 години вече работя с тях”.   В началото се занимава с дезинфекции и вътреболнични инфекции. Но от 22 години е в отдела по епидемиология.   На 23-годишна възраст се изправя пред още по-тежко изпитание. Разболява се от туберкулоза. В момента тя също е предотвратима.   Постъпва в тубдиспансера. Седем месеца изкарва там. „Не можех да дишам, стягаше ме в гърдите. Поддържах много странни температури. Имаше една топлина, която просто ти взема силата. Докато лежиш, имаш чувството, че ще станеш и всичко ще направиш. Дори се мобилизираш да си измиеш зъбите, но не става. Толкова си изтощен. И пак зверска кашлица. Не ядях три месеца. Дойде време за летни почивки. Хората се разтръгнаха на море. А мен ме подкрепяше само приятелят ми, който впоследствие ми стана съпруг. Той ми даваше надежда, че ще се оправя”, с мъка разказва Пенка. Най-близки тогава й стават работещите в тубдиспансера.   „Топях се като бучка лед. Когато ми казаха, че съм оздравяла, ако щете вярвайте, целувах всяко стъпало на излизане”, просълзява се тя. Сега ваксина срещу туберкулоза се прави на 48-мия час от раждането на детето.   „В Седмицата на имунопрофилактиката искам да кажа, че не мога да оправдая родители, които отказват да имунизират децата си. Сега, когато ваксините са толкова пречистени, да обричат децата си на болести, които могат да предотвратят. Това е престъпно поведение. Силно звучи, но е така”, категорична е инспекторката.   Тя отговаря основно за Смолянски и Рудоземски район. Майките много четат в интернет. А джипита й подават сигнали за хора, които отказват ваксинации. Тя се среща с тях. Говори им, но не се убеждават. И до санкции се стига – 50 лв. при първи отказ, 100 лв. – при втори, но това не им въздейства.   „Много е тежко, аз съм го преживяла и правя всичко възможно на никой да не се случва”, сочи Белчилова.   Според нея такива родители не си дават сметка, че обричат децата си. Не знаем кога полиомиелитът (детският паралич) или туберкулоза, коклюш, дифтерит, морбили, паротит ще излязат насреща.   „Всички тези заболявания си имат цикличност. И както казваше моят професор: „Вирусите, бактериите, бацилите не спят. Те нямат почивен ден. Винаги са нащрек” – предупреждава препатилият инспектор. Чувала е абсурдни аргументи: “То е толкова мъничко сега. Нека да позакрепне, пък тогава ще му мислим”. А има ваксини, които се прилагат в бебешка възраст. Имунизационният календар на страната ни е написан и проверен в годините с хиляди, милиони деца.   Най-странното по думите й е, че тези, които са между 80-ти и 92-ри набор, са ваксинирани от абсолютно всичко. И точно такива родители, които са покрити във времето с всички ваксини, сега отказват имунизация на децата си. Това е страшното. Те самите не са изпитали на гърба си подобни заболявания. А рискуват да го причинят на рожбата си. „Главната грижа на родителя е да не създава болка на детето си. А те с това поведение, не дай си Боже, могат да създадат”, тревожи се инспекторката.   Тя оценява високо работата на специалистите, които работят за имунопрофилактика, като се започне от неонатологичното отделение в Смолянската болница, работещите в родилните отделения на областта, всички джипита и колегите й в здравната инспекция.   Самата Белчилова има две пораснали деца – момче и момиче. И нямат нито една пропусната ваксина. Били вече големи за ваксината против хепатит В. Имунизирала ги по на 12-13 години, макар че се поставя на новородени. По собствено решение си направили и комбинираната „А и В хепатит”.   „Дъщеря ми е вече на 25 г. и твърдо е убедена, че трябва да си направи ваксина срещу рак на маточната шийка. По този въпрос искам да кажа, че работим сериозно. Колежката Аянска е координатор за Смолян. Отначало имаше интерес, а после той угасна. За 12-годишните момичета ваксината е безплатна. Цената й е висока, но детето ми няма цена. Ще се купят тези три игли и ще се поставят”, е решена Белчилова.   При проверка на имунизационни паспорти на български момичета, идващи от Испания, установява, че тази ваксина там е задължителна, не препоръчителна. И в тази страна има значителен спад на заболелите от рак на маточната шийка.   А всеки ден в България от рак на маточната шийка умира една жена. Това е зловещо. При положение, че има ваксини.   В Смолян има заболяване на децата от варицела. Тръгнало е по контактно-битов път. Доста деца от детските градини се разболяха. Има и родители, които я прихващат, защото не са боледували като деца. Тя също е тежка и мъчителна.   Белчилова недоумява защо се пренебрегва и ваксината за грип, особено за хора с разклатено здраве. Те значително по-трудно прекарват цялата грипна вълна. „А тази зима беше кошмар. Влизахме от вирус във вирус. Нямаше спасение, явно защото беше топло и вирусите наистина не спяха”, допълва тя.   На въпрос, ако трябва да прецени ползата спрямо вредата от ваксините, тя е категорична: „Не виждам вреда. Само полза”. Заявява, че за 30 години не е видяла сериозна постваксинална реакция.   Свидетел е на всички извънредни имунизации. Първата за полиомиелита – през 1994 г. Тогава обхождали всички населени места в областта. Помни един ярък случай от тогава. Отиват инспектори в здравната служба на Арда за ваксините. Децата и майките подредени като парад на красотата. Свършва процедурата. Пристигат представители на Световната здравна организация, които искат да видят как протича имунизацията. И на тръгване представителка на СЗО вади от чантата и разпилява бонбони. Явно са си представяли как децата се скупчват и се сбиват за бонбони. „И представете си какво удоволствие – нито едно дете не взе бонбон от земята. При което тази жена само погледна сконфузено, набързо се качиха в колата и заминаха. Идеше ми да целуна всяко дете поотделно”, споделя Белчилова.   Тя е притеснена, че извънредните имунизации вървят доста трудно в ромските квартали. Смята, че ако не е тази система, в която детето трябва да има всички ваксини, за да получи родителят бележка от джипито за социалните и оттам да вземе месечните финансови помощи, проблемите ще бъдат още по-сериозни.