Драматичното намаление случаите на ваксинопредотвратими заболявания в Европа остави в миналото много от инфекциозните болести. Въпреки това, близо 650 000 деца в европейския регион на СЗО не са получили първата доза от ваксината срещу морбили и ваксинопредотвратимите заболявания продължават да причиняват множество увреждания и дори смърт.
Имунизацията трябва да бъде приоритетна, поради седем ключови причини:
Имунизациите спасяват животи.
- Имунизациите спасяват повече от 3 милиона живота в света всяка година. По този начин се спестяват и милиони, които биха били похарчени за лечение или удължаване на живота на болните.
Преди въвеждането на задължителната ваксинация на деца, инфекциозни заболявания са водеща причина за детската смъртност в световен мащаб. И днес тези болести продължават да причиняват страдание и смърт (Фигура 1) .
- Всяка година 10,6 милиона деца умират преди да навършат 5 години;
- 1,4 милиона от тях са имали заболявания, които биха могли да се предотвратят чрез ваксинация.
Когато ваксинацията е въведена като средство за борба срещу инфекциозните заболявания и имунизационният обхват се повишава, броят на хората с подобен тип заболявания ще намалее драстично (фигура 2, страна A). Обратно, когато имунизационния обхват намалее, заболяванията се появят отново (Фигура 2, страна B).
Поставянето на имунизациите на заден план може да доведе до възраждане и по-всеобхватно разпространение на силно заразни и тежки заболявания като полиомиелит, морбили или дифтерия.
Имунизациите също така могат да защитят онези, които не са имунизирани, чрез предотвратяване на разпространението на някои инфекциозни заболявания:
- когато достатъчно хора са имунизирани в рамките на дадена общност, заболяванията не могат да се разпространят;
- За да се предотврати разпространението на морбили, трябва да бъде имунизрано повече от 95% от населението, тъй като заболяването е силно заразно. Колкото повече хора са ваксинирани, толкова повече животи са спасени.
Имунизацията е основно право и стратегически компонент от програмите за намаляване на бедността.
През последните десетилетия в световен мащаб са факт големите достижения и подобрения в сферата на здравеопазването. Но развитието на здравеопазването и обхватът на ползите не е разпределен равномерно по различните региони на света. Например, прогнозата за детската смъртност на 1000 живородени деца е 17,68 врепубликите от Централна Азия, в сравнение с 3,79 в Европейския съюз ( База данни „Здраве за всички“, актуално данни към 2010).
Ваксиналното покритие срещу морбили е 94% и за 3 дози от DTP и три дози от ваксината срещу полиомиелит е над 90% в Европейския регион. Но тези данни крият големи разлики. Обхватът варира в широки граници между отделните страни и вътре в тях. Проучванията показват, че хората с по-нисък социално-икономически статус, често са в неравностойно положение по отношение на достъпа на здравни услуги.
В 21 развиващи се страни и в страните в преход, най-богатите (20% от населението) са се възползвали от 26% от държавно финансираните здравни услуги, докато най – бедните (също 20% от населението), са се възползвали едва от 16%. Данните от демографско проучване за здравето (DHS) за характеристиките на отделните държави, показват, че при ваксиналния обхват в градските и селските райони има сериозни различния.
Например в Турция 80% от децата, живеещи в града, през 2008 година са ваксинирани срещу седем заболявания ( туберкулоза, дифтерия, коклюш, тетанус, полиомиелит, хепатит B и морбили), докато в селските райони ваксинираните деца са 67%.
Имунизацията е не само ефективен начин за намаляване на заболяемостта и смъртността, тя може да бъде използвана и като стратегия спомагаща намаляването на неравенства в предоставянето на първичната здравна помощ.
Тези усилията допринасят за намаляване на детската смъртност. Делът на 1-годишните деца, имунизирани срещу морбили, е един от показателите за намаление (с 2/3) на нивото на смъртността сред децата под пет години.
Фактори като по-ниско образование, по-ниски доходи, живот в отдалечен, изостанал селски район, могат да се окажат сериозни бариери. Етнически малцинствени групи, както и други подобни маргинализирани групи от населението, също могат да имат по-нисък имунизационен обхват в селските райони и са свързани с процесите на социално изключване, които имат икономически, културни, социални и политически измерения.
Във всяка страна има популации, които не са имунизирани и които не са защитени от ваксинопредотвратими заболявания. Например, през 2008-2010 огнища на морбили имаше на много места – Австрия, Босна и Херцеговина, България ( над 20 000 разболели се и над 20 деца починали) , Франция, Германия, Италия, Полша и Испания. В по-голямата част от случаите те възникнаха от лица, които не се имунизират, поради философски възгледи или защото са част от ромски етнически и имигрантски групи от населението, които не винаги имат достъп до имунузации.
Разликите в здравната култура на населението се задълбочават по отношение социално-икономическото състояние на страните – например между източните и западните части на на Европа. Ваксините се въвеждат като задължителни в индустриализираните страни и не винаги са достъпни за. Например, пневмококова конюгатна ваксина се използва в 22 страни от европейския регион, а ваксината срещу рак на маточната шийка(РМШ) при подрастващи момичета е въведена в 23 страни. По-голямата част от тези страни са високо развити икономики. Много малко страни в Източна Европа и нито една държава в новите независими държави (NIS) са въвели тези ваксини като част от своята имунизационна програма. България е единствената държава в региона въвела двете ваксини в ИК- пневмококовата е в ЗИК, а ваксината срещу РМШ е част от препоръчителния ИК за България.
Предотвратимите чрез ваксинация заболявания все още представляват риск
Много хора вярват, че ваксинопредотвратими заболявания вече не представляват заплаха, тъй като не се срещат толкова често както в миналото.. В действителност, някои хора започнаха да мислят, че ваксината е по-опасна от болестта.
В някои страни тези погрешни схващания доведоха до спад в обхвата и възраждане на тежки заразни болести като морбили, коклюш, дифтерия и рубеола. A епидемията от дифтерия в новите независими държави (ОНД) през 1990 г. достигна над 50 000 случая (през 1995 г.) поради ниския ваксинален обхват.
Вирусите нямат граници и огнища на морбили в Европа се разпространяват от една страната в друга. През последните години страните от Европейския регион се бориха с големи и епизодични огнища, особено вследствие на морбили (Фигура 4) – през 2007-2010. Огнища на морбили са докладвани в много страни от Западна Европа, включително Австрия, България, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Нидерландия, Обединеното кралство и Швейцария.
Проучване, проведено в 11 страни от Западна Европа показа, че цената за лечение на морбили е от €209 до €480 за човек, докато разходите за ваксинация срещу морбили и последващ контрол са между €0.17и €0.97 на човек (Carabin, 2003).
Болестите могат да се контролират и елиминират
С продължителен висок ваксинален обхват, честотата на ваксинопредотвратимите болести намалява (Фигура 5). Необходимо е задълбочено и професионално проследяване на болестта, както и запазване на напредъка по отношение контрола и отбелязването на целите за елиминиране.
С общи усилия, някои заболявания могат да бъдат премахнати:
- Едрата шарка, която убива 5 милиона души по света всяка година, беше ликвидирана през 1978 г. и днес е напълно забравена;
- Американският регион на СЗО елиминира морбили през 2002 г. – само 12 години след голяма епидемия от морбили през 1990 г. В резултат от нея се разболяха повече от 250 000 душу и имаше над 10 000 смъртни случая;
- В европейския регион на СЗО всички държави-членки на ЕС са постигнали съгласие за борбата за елиминирането на морбили и рубеола до 2015. Все още тези заболявания имат голяма тежест в този регион, но през последните 10 години известните случаи на морбили са намалели с повече от 96%: от 215 767 случая през 1997 на 7499 случая през 2010 година.
- Европейския регион на СЗО е обявен за свободен от полиомиелит. От 2002 г. не се съобщава за полиомиелит случай в продължение на седем години. Докато през 2010 г., е внесен див полиовирус, с който специалистите се справиха. Четири държави остават ендемични за полиовирус (Афганистан, Индия, Нигерия и Пакистан). Досега в световната борба срещу полиомиелит са били спасени 5 милиона души от парализа (WHO 2005).
Имунизацията е икономически изгодна за всяка държава
СЗО отбелязва, че от началото на световната инициатива за премахване на полиомиелита (GPEI), стартирала през1988, 5 милиона души живеят пълноценен живот днес, които иначе биха били парализирани от полиовирус. Неуспехът да бъде премахнат напълно полиомиелита ще доведе до най-малко 10,6 милиона нови случаи в света през следващите 40 години, което се равнява на 60 милиона човешки живота (включително всички последствия на заболяването). (GPEI, 2009)
С други думи, имунизацията предотвратява смърт и инвалидизация.Спестяването на разходите за лечение ще донесе полза както на индивида, така и обществото като цяло. Ефективните здравни политики и свързаните с тях разходи трябва да се разглежда като инвестиция, а не разход. Доброто здраве повишава икономиките.
Децата зависят от здравната система, която трябва да предоставя безопасна, ефективна и евтина имунизация.
Провеждането на успешна ваксинопрофилактика с течение на времето довежда до сериозни постижения и значително намаляване на страданията и смъртните случаи. Всяка година в региона се раждат 10,6 милиона деца, които трябва да бъдат ваксинирани, за да продължи успешната политика на имунизациите, водеща до премахване на заболяванията..
Силните и устойчиви имунизационни програми гарантират, че всяко дете получава “правото на ваксина в точното място и в точното време” (Project Optimize, 2010). Също така трябва да се поддържа високо качество на системите за наблюдение и реагиране и да могат да се определят и ваксинират уязвимите групи от населението. Те трябва да бъдат готови за въвеждането на нови ваксини.
Европейската имунизационна седмица дава възможност да се използва силата на застъпничество и целенасочените комуникационни подходи, за да се повиши информираността и да се увеличи успеха на имунизационните програми в Европейския регион на СЗО.
Специален акцент е поставен върху дейностите за насърчаване на уязвими и податливи групи от населението. Основното послание, че имунизацията на всички деца е от жизненоважно значение за предотвратяването на болести и запазване на живота.
Всяко дето има правото да бъде ваксинирано и защитено
Мисля, че не е нужно детето ми да се ваксинира, само защото всяко друго дете се ваксинира. Помислете отново!
Наличието на общностен/ колективен имунитет може да подведе родителите. Създава им измамно чувство на сигурност, което може да ги накара да пропуснат ваксинациите. Подобна практика намалява ефективността на колективния имунитет. Също така всички неимунизирани деца увеличават риска дадено заразното заболяване да се разпространи. Нужен е само един неимунизиран човек, който да се разболее и ще зарази всички останали, които също не са ваксинирани.
Близо до природата или далеч от здравия ...
САЩ внасят ваксина срещу рак от Куба
Много може да се допълни, но например ще кажа, че ваксиниране не е еквивалентно на имунитет.
Има и хубава графика, как болестите сред населението са намалявали още преди започването на масовите ваксинации 60-те години.
Най-важно - образовайте се, прочетете някаква медицинска литература, прочетете за страничните ефекти, за които лекарите не говорят, но ги има в описанието на ваксините и тогава преценявайте.
